Баба ми започна да ходи по пет километра на ден от деня, в който навърши 60. Сега е на 97 години, обаче си нямаме понятие докъде е стигнала.
Единствената причина, поради която отново бих започнал да тичам е - за да чуя пак ускореното си дишане.
Миналата година се записах в клуб за отслабване и платих 400 лева. Не загубих нито един килограм. Май че ще трябва да отида поне веднъж...
Най-добре е упражненията да се правят рано сутрин, когато разсъдъкът спи и не може да се възмути от безсмислеността им.
Най-добре е да не се навеждаме напред. Ако Господ беше пожелал да можем да си пипаме палците на краката, щеше да ги постави някъде по-нависоко.
Обичам дългите разходки. Особено когато ги правят хора, които не мога да търпя.
Вярно е, че краката ми са тънки, но коремът ми ги скрива!
Преимуществото на хората, които всеки ден се занимават със спорт е, че винаги умират здрави.
Не бягам за здраве. Защо? Защото като бягам си разливам бирата от чашата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар