понеделник, май 08, 2006

ХАЙКА ЗА ГЪБИ

Иван Попов

ХАЙКА ЗА ГЪБИ

(авторското право в условия на
чиновническа и застрахователна демокрация)



Както е известно, България е абсурдна страна. От гледна точка на управлението това означава, че 90 % от последиците на всяка заповед или закон са чисто странични и обикновено непредсказуеми ефекти – и само десетината останали процента имат нещо общо с предварителните (декларирани) цели. И управляващите, напълно неспособни да отчетат всички ефекти на дейността си, са принудена да се ориентират по разни съображения от съвсем непрактичен и по правило митологичен характер.


Абсолютно точно така стоят нещата и около закона за авторско право. И по-специално – около печащата се в момента заповед за масирани проверки за нелицензиран софтуер.



Мотивите на тази заповед – както винаги – са неизвестни, скрити зад димната завеса на мита за копирайта, който, впрочем, вече не заблуждава никого. Да се съзре в цялата работа пръста на Бил Гейтс е най-лесно и най- безсмислено, независимо дали това ще е средният пръст или някой друг, максимално близък до средния. Много е лесно да се каже, че ето, от "Microsoft" са купили цялото правителство и сега чакат да им поднесат милионите на тепсия. Работата обаче е там, че от цялата тази акция най- много ще спечели далеч не "Microsoft". Лъвският пай от изгодите – както някои вече се досещат – ще се падне на сенчестата чиновническа икономика.

Наистина, у нас всяка кампания за спазването на този или онзи закон води главно до огромни подкупи, вземани от проверяващите органи. В случая на авторското право ще трябва да се създаде цяла йерархична структура – в центъра и по окръзите – от проверяващи чиновници. Но публична тайна е, че взятконосните чиновнически постове не просто се заемат или се назначават, а се откупуват (най-яркият пример тук са митничарите). Цената на поста зависи от количеството подкупи, което може да се събере. В случая на органите, проверяващи компютърния софтуер, цената на поста според мен би била десетина хиляди долара; по-горният началник (напр. окръжен) също ще трябва да откупи поста си – да речем, срещу сто хиляди долара – от върховния шеф на органа; колко обаче ще плати за своя пост върховният шеф на онези, от които на свой ред зависи назначението му, не мога да кажа. Както не мога да кажа дали пирамидата от откупувани постове стига до политическо ниво (т.е. до правителството) или не; най-вероятно стига, но тъй като това са процеси ненаблюдаеми по дефиниция, те не могат да бъдат пряко уличени.



Как обаче изглежда всичко това от позицията не на проверяващите, а на проверяваните?

Едва ли някой е склонен да предполага, че ще се стигне до тотални проверки на компютрите по домовете – най-малко защото проверяващите нямат право да извършват обиски. Единственият начин да бъде проверен домашен компютър е да се издаде заповед за обиск с някакви други мотиви (напр. укриване на наркотици), и като не намерят наркотици, да друснат глоба на човека за Windows-а на харддиска му; един вид, като са го изтървали по единия закон, да отчетат дейност по другия. Но това едва ли може да се превърне в масова практика – още повече за обиска трябват и полицаи.

Далеч по-засегнати ще са офисите и фирмите; те няма как да избягнат проверките. Големите компании, притежаващи множество офиси, вероятно ще лицензират всичките си програми с общи корпоративни лицензи, които за техните възможности не са скъпи. Малките офиси, еднолични търговци, адвокатски кантори и пр. ще трябва или да укрият компютрите си по складове и частни домове, или да си сложат харддисковете в чекмеджета и да ги вадят при сигнал за проверка, или пък да минат на Linux, който е с GNU лиценз и е безплатен – или, ако все пак ги хванат, да бутат взятки на чиновниците. Най-тежко ще е на компютърните фирми, независимо дали софтуерни къщи, или дистрибутори, или текстообработчици, или мрежи за игра на DOOM, или все едно какво – те няма да избегнат нито лицензите (ако не минат напълно на GNU софтуер), нито гладните за подкупи погледи на проверяващите. Интернет- сървърите, провайдерите и т.н. сигурно ще минат почти изцяло на Linux - голяма част от тях и сега работят под UNIX версии, – така че едва ли ще бъдат рекетируеми от тази гледна точка.

Ако наистина трябва да съжаляваме някого в тази ситуация, това са научните институти, университетите и училищата. Те нито имат пари да си купят лиценз, нито пък ще плащат рекет на чиновниците, – и вероятно, ако се стигне до проверки в тях, ще бъдат жестоко глобявани. Но те са държавни – и в крайна сметка се получава, че държавата плаща глоби сама на себе си! На същото положение са компютрите в огромен брой държавни предприятия, учреждения, канцеларии и служби... При това процент от глобите остават за чиновниците, друг процент заминава зад океана, – тоест, държавата се самоизточва финансово. И единствената причина за предприемане на такова безумие би бил трети процент, преминаващ в джобовете на ПОЛИТИЧЕСКИТЕ инициатори на безумието – независимо дали под формата на сенчести доходи от продадени чиновнически постове, или като подкупи от "Microsoft" и свързани с нея дилъри и дистрибутори. И именно този трети процент, който е по определение ненаблюдаем, но който току-що изчислихме теоретически, – именно този процент, а не законът или справедливостта, ще бъде истинският двигател на кампанията.



Може би най-точно название на цялото това мероприятие дава един израз от "Невчесаните мисли" на Станислав Йежи Лец: ХАЙКА ЗА ГЪБИ.

Как изглежда хайката? "Гъбарите", тоест чиновниците, първо вземат каталога "Who is who" на компютърния бизнес и обират всички фирми от него, които не могат да укрият нелицензирания си софтуер. После почват да издирват сродни и издояеми фирми по обяви и реклами – текстообработка, игри в мрежа, визитки/бланки и тъй нататък. После почват офисите на банки, фондове, големи компании, случайно избрани (или нарочно – подсказано от изрекетираната вече конкуренция) по-малки фирми. От време на време, за да глобят все някого, а не само да измъкват подкупи, чиновниците ще навестяват и държавните предприятия и институти... До частните домове акцията, както вече казахме, едва ли ще стигне.

Финансовите резултати сигурно биха били доста показателни. От една страна, от "Microsoft" сигурно ще спечелят най-много няколко милиона долара (под 10), изваждайки търговската отстъпка, подкупите на законодатели и рекламата, – което за тях е почти нищо. От друга страна, сенчестата чиновна икономика ще спечели няколко десетки милиона долара (под 90), както от изловени в издънка фирми, така и от дистрибутори на софтуер – което за нея (а и за нас) е твърде много. Съотношението, за което споменахме в началото – 10 % официален ефект и 90 % страничен – се запазва, сякаш е природна константа, като константата на Планк.



И все пак има още един ефект, този път безкрайно положителен, за който творците на заповедта изобщо не са мислили и който на пръв поглед е изобщо незабележим. Това е, че огромна част от хората и фирмите ще преминат на Linux и на GNU-лицензирани приложения към него.

Досега България беше сякаш територия само на DOS и Windows; софтуерът за UNIX, за Mac-овете и други по-редки платформи у нас се намира твърде трудно. При абсолютната практическа безплатност изобщо на целия софтуер у нас това е, общо взето, нормално. Но Windows е потребителски ориентирана система; нейният графично-визуален интерфейс е очевиден за употреба и не изисква особени умствени усилия и особен начин на мислене – докато в UNIX нещата са далеч от тази очевидност, там човек трябва да мисли по-особено, трябва да добие определени познания. Там потребителят има допълнителен стимул за саморазвитие и без да е професионален програмист – още повече заедно с Linux се разпространява и целият му изходен код, който може да бъде променен и прекомпилиран... С други думи, Windows е склонен да превръща хората в юзъри, а Linux – в програмисти, и което е още по-хубаво, в ХАКЕРИ. И след като законът и рекетиращите чиновници накарат хората да минат под Linux, постепенно ще се променят и съотношенията юзъри/ програмисти/хакери в цялото ни компютърно общество. Юзърското съсловие, наплодило се и у нас покрай Windows, ще се посвие за сметка на много по- умеещата и интелигентна хакерска общност.

И нищо чудно отново, както и през 1988-92 година, България да се превърне в световен износител No.1 на вируси, троянски коне, червеи и изобщо цялата програмна микрофауна, от която на западняците се изправят косите и която нас, българите, ни изпълва със скрит възторг и национална гордост.



София, 16 март 1999
Източник

Няма коментари: