понеделник, април 10, 2006

Хигиена....

1 ден
Измина един ден откакто не се къпах. На нещо странно мириша днес. Не знам какво е, но е приятно.
2 ден
Отидохме да ловиме бизони. Един като го целнах падна точно върху мен. Вдигнах го. Като се върнах, гащите ми бяха плувнали в пот и всичко прозираше.
3 ден
Дъщерята на вожда тайно се промъкна, защото е видяла животното. Минах я. Изпотих се целия.
4 ден
Дъщерята понечи да влезе, но се смути и каза, че не обича плъхове.
5 ден
Майката на вожда влезе. Оправих я един път, но се изпотих още повече.
6 ден
Бях в гората и едно мишле се захвана за крака ми. Ех, колко е сладко. Взех го за домашен любимец.
7 ден
Мишлето доведе приятелите си до селото. Всички ме гледаха строго. Какво им става? Мишките просто ме харесват.
8 ден
В блатото дойдоха хипопотами. Тъкмо стигнах до тях и те се потопиха.
9 ден
Мишките се развъдиха и си направиха колония.
10 ден
Бързата стрела и Шепнещ вятър извадиха труповете на хипопотамите от блатото. Хм...
11 ден
Хипопотамите не можаха да бъдат спасени.
12 ден
Ловът стана по-лесен. Вчера 3 бизона дойдоха до мене и почнаха да се въртят около мен. Шепнещ вятър уби един, аз убих един, а другия падна на земята мъртъв.
13 ден
Шаманът не откри причината за смъртта на единия бизон. Нещо гнило има тук
14 ден
Бебенцата на мишките умряха. Какво става?
15 ден
И другите мишки умряха.
16 ден
Ловът стана по-труден. Шаманът видял, че бизоните скачат във водите като, че ли ги е страх от нещо.
17 ден
Майката на Вождът почна да получава пристъпи, падаше да се гърчи и си била запушила носа със сирене
18 ден
Селото търси сирене. Вече и Шепнещ вятър почна да си запушва ноздрите.
19 ден
Шаманът също почна да получава пристъпи. Чудя се, да не би да се е разпространила някаква шума
20 ден
Американците ни обявиха война
21 ден
Много хора бяха болни и отидохме на бойното поле да решим нещата по мирен път.
22 ден
Трима човека умряха по пътя. Последните думи на единия бяха "Синко, вониш". Записах си го в речника. Мъдра поговорка, каквото и да означава.
23 ден
Американците като ни видяха и побягнаха.
24 ден
Нещо почна да мирише около мен. Да не би да има плъхове.
25 ден
Вождът и семейството му заминаха на ваканция. Чудя се къде вьобще заминават.
26 ден
Шепнещ вятър, нашия вестоносец, каза, че видял Вождът да мята семейството си и себе си от скала. Казал, че чак там се усеща миризмата. Хм... каква е тази миризма. Не мога да я понасям.
27 ден
Почнах да получавам пристъпи. Цялото село се изнесе и се наложи сам да се лекувам.
28 ден
Няма какво да ям. Сиренето се развали на третия ден. Дърветата почнаха да увяхват. Горите се разпадаха. Нямаше жива душа наоколо. Какво става, какво ме задушава толкова много. Искам да избягам!
29 ден
Не мога да се събудя. Повърнах 3 пъти и пак заспах.
30 ден
Армия от Американци идваха! Как щях да се справя сам. Едва ставах.
31 ден
Цялата армия като пристигна изпопада като круши в късна есен. Не се бях къпал само един месец и всички хора бяха полудяли. Нещо ги... умирам! УМИРАМ! УМИРААААААААМ!!!!

Няма коментари: