Пътешествието на малкия принц

След дълго странстване Малкият принц стигна до едно странно слънце -
слънцето на операционните системи.

На първата планета се виждаха само големи железни шкафове и безкрайно
много кабели, оплетени между тях. Още с кацането един глас попита Малкия
принц:
- login ?

Малкият принц пристъпи от крак на крак и смутено се обади:
- Вижте, аз...
Гласът не му обърна никакво внимание, ами продължи нататък:
- password ?
Малкият принц отново опита:
- Ама какъв password, аз само...
Гласът отсече:
- login incorrect! login ?
Малкият принц седна и се замисли. Изведнъж се сети за един номер, на
който го бяха научили два ТИРа много, много отдавна. Изправи се,
погледна гласа в очите (или поне там, където си мислеше, че са очите на
гласа) и каза високо и отчетливо:
- Control-Break!

Изведнъж пейзажът недоловимо се разлюля и планетата сякаш стана малко
по-приветлива на вид. Във въздуха пред Малкия принц се появи една пачка
с долари и с очакване започна да се полюлява.
Малкият принц намери най-дебелия сноп кабели и тръгна по него, докато не
стигна до една поляна, където на внушителен пневматичен стол с много
ръчки, пружини, подпорки за крака, клавиатури и вратове пред един
монохромен терминал се беше разположил длъгнест кльощав тип по бели гащи
и бясно тракаше по клавиатурата.
- Здравейте - обади се Малкия принц.
Длъгнестият тип подскочи и уплашено извика:
- Кой си ти? Защо и как влезе тук? Нали не си българин?
Малкият принц колкото се може по-учтиво отговори:
- Аз съм Малкият принц. Влязох ... ъъъ ... ей оттам. Не, не съм
българин, разбира се. Аз съм французин.
- А, слава богу - видимо си отдъхна длъгнестият. - За френски хекери още
не съм чувал. Но все пак, неприятно е да те хванат по бели гащи.
- А ти кой си? - попита Малкият принц.
Длъгнестият поизпъчи гърди и отвърна:
- Аз съм Системният Администратор.
- И какво правиш? - се заинтересува Малкият принц.
- Администрирам системата, как какво!
- Коя система? - учудено погледна принцът.
- PTG CTE Planetix Mark V Release VI v.17.11.43.01-sigma! - изстреля на
един дъх Администраторът и се втурна в ново бясно стакато по клавишите.
- Аха - измънка Малкият принц. След малко се поокопити и попита:
- И какво значеше това с амнидистрирането?
- Администриране - поправи го Администраторът. - Ами... какво...
настройваш онова, бъзикваш това, гледаш потребителите какво правят,
усъвършенстваш системата...
- Коя система - се канеше да попита Малкият принц, но се спря навреме.
- ... даваш права, отнемаш права, включваш нови потребители...
- А много потребители ли имаш? - се заинтересува Малкият принц.
Администраторът погледна обидено и каза:
- Planetix е много усъвършенствана система. Може да поддържа
едновременно 10Е6 потребители, 10Е8 процеса, 10Е10 нишки, 10Е12 адреса
за поща, 10Е14 външни устройства и ... Ето, например, сега тъкмо
инсталирах новата луна...
Малкия принц го прекъсна:
- Всъщност исках да попитам колко потребители имаш в действителност?
- Ъъъ, ами не много..., ами... аз - това прави едно. root - две,
postmaster - три. Значи ти си четвъртият. Не, какви ги приказвам, ти
си хекер, а не потребител. Но трима са дружина, както знаеш, и аз се
справям с много добре.
- С какво? - май беше забравил Малкия принц.
- С администрирането.
- И как я администрираш?
- Ами настройвам я.
- Защо?
- За да работи по-добре.
- И какво ще стане, като заработи по-добре?
- Ами ще ми бъде по-лесно.
- Кое?
- Да я администрирам!
Малкият принц реши, че няма какво да разбере повече от длъгнестия
Администратор, ритна пачката долари и излетя.


На следващата планета Малкият принц едва намери място за кацане. Цялата
повърхност беше заета от огромни гардероби с дискети, натъпкани до
отказ, с полуизбледняла номерация в единия ъгъл на вратата. Малкият
принц се запровира в посоката, в която мислеше, че е видял от Космоса да
грее екран, и не след дълго намери обитателя на планетата. Той се
държеше малко странно: непрекъснато подскачаше от гардероб на гардероб и
ядеше бонбони, сладоледи, ябълки и диамантени пръстени, които се
появяваха по гардеробите, които от своя страна непрекъснато се движеха
нагоре-надолу, напред-назад, наляво-надясно и навчера-наутре.
Малкият принц се изкашля учтиво и собственикът го забеляза, скочи от
най-високия гардероб, спря за малко във въздуха, за да си напише името
в някакъв списък, и се спусна точно до принца.
- ЗДРасти, ИМаш ЛИ НЯКакви НОви ИГри? - попита той.
Той говореше малко странно - произнасяше само първите няколко звука от
всяка дума и едновременно с това подритваше един папагал, който седеше
до левия му крак и при всяко подритване довършваше думата.
- Ъъъъ, не, кой си ти, и защо говориш толкова странно? - опита Малкия
принц.
- Аз съм Събирачът на игри, и ето това е списъкът на игрите, които
притежавам - гордо заяви обитателя на планетата и бутна в ръцете на
Малкия принц нещо, което щеше да прилича на средновековен свитък, ако не
беше дебело колкото телефонен указател. - А говоря така заради
съвършената си планетна система.
- Каква е пък твоята планетна система? - недоверчиво попита принца?
- 4Planet - с блясък в очите каза Събирачът. - Това е най-удобната
система за всяка планета, каквото и да казват Ябълчаните. Погледни
небето!
Малкият принц погледна към небето и видя, че оттук звездите се виждаха в
най-различни цветове.
- Сините са на приятели, от които мога да вземам игри, червените - на
хора, които още не са ми върнали дискетите, зелените - на хора, които
не обичат да играят, а оная голямата, жълтата, в десния край
е на един познат Слон. Аз сам съм си ги означил така, но без 4Planet
всичките щяха да изглеждат еднакви!
- Аха - каза Малкият принц. - А може ли и аз да опитам с папагала?
- Разбира се - каза Събирачът и се дръпна.
Принцът боязливо се приближи до папагала и каза:
- НАИстина, ДОСта Е УДОбно ТАка. НО НЕ СТАват ЛИ НЕДОРасляци, ИСКам ДА
КАЖА НЕДОРАЗУМЕНИЯ?
- Е, свиква се. Та кажи сега, имаш ли някакви нови игри?
- По-скоро не - призна си Принца.
Събирачът изведнъж стана недружелюбен.
- А дискети поне носиш ли си?
- Нннне.
- И за какво си дошъл тогава? Да не мислиш, че ще ти дам нещо на мои?
А, не, мой човек, писна ми от такива като тебе! - каза Събирачът,
извади една огромна пушка и застреля Малкия принц с един пиксел.

Когато Малкият принц дойде на себе си, отново беше в Космоса. Той се
помота насам-натам и реши да огледа и останалите планети. Следващата
привлече вниманието му отдалеч, защото беше боядисана в ярки
цветове. "Ако това им е планетата, как ли им изглеждат дъгите" зачуди се
Малкият принц. Когато планетата се завъртя, той видя, че от другата
страна нещо от нея липсва, сякаш е нагризана. Малкият принц избра място
за кацане по-надалеч от огромния кратер.
Първото нещо, което го посрещна на планетата, беше нещо като мъгла,
която сякаш му се усмихваше. След това мъглата се разсея и той се видя
обкръжен от дузина туземци с щастливо-глуповати изражения. В краката им
се мотаеха съответния брой мишки, с които нещо явно не беше наред.
Когато Малкият принц се вгледа по-внимателно, разбра, че горките
животинки са еднооки. Пейзажът изглеждаше горе-долу така: През цялото
небе, кой знае защо, се беше проснал надпис:
Файл Редактор Преглед Етикет Сервиз
а ниско над хоризонта се вееше българско знаменце. В далечината се
виждаше невисока планина, на която с големи букви пишеше "Планината ми".
От нея извираше река, на дъното на която със сребърни камъчета беше
написано "Реката ми". Дърветата, камъните и всичко наоколо изглеждаше
някак плоско, сякаш художникът не е имал време да го дорисува.
Предводителят на туземците се приближи до Малкия принц, поклони се
доземи и изрече:
- Привет, страннико! Добре дошъл в щастливата земя на Ябълчаните!
("Ябълчани ли? Това не ми ли напомня прекалено много на Смърфовете,
Плодчетата, Малчовците или каквибяхатамощеонезирисуваните?" - помисли
си принцът.)
- Никъде животът не е тъй лесен, както тук! Ние по цял ден като
безгрижни птички божии пеем и танцуваме, а като поискаме да стане нещо,
нашите приятели мишките са с нас. Гледай само!
Предводителят на Ябълчаните срита мишката си (Малкият принц можеше да се
закълне, че е улучил точно нещастното й единствено око), която се защура
наоколо и изведнъж ухапа земята. От нея се показа един гол пън. Мишката
скочи върху него и го захапа. От пъна изскочи високо и стройно дърво.
Мишката се затича по един от клоните му и отново захапа. На клона
израстна ябълка. Мишката прегриза дръжката й и двете заедно тупнаха в
дланта на Предводителя. Той погали животинчето и го пусна на земята, а
ябълката лакомо захапа.
- Ето, така си живеем ние. Искаш ли да опиташ и ти? Ще бъдеш осигурен с
ябълки до края на живота си. Ако нещо не ти е ясно, само попитай.
Предводителят хвана мишката си за опашката, погледна я в окото и каза:
- Мишчице, иди разбери какво е онова там - и й посочи един храст.
Мишката отново се хвърли напред и захапа нещо в основата на храста. От
ухапаното място започна да излиза тънка струйка дим, която се събра на
нещо като облаче на метър над храста. В облачето се появиха думите:
ТОВА Е ХРАСТ
- Ето, виждаш ли? - засия от радост Предводителят. - Само попитай, и
всичко ще разбереш. Искаш ли ябълка?
Междувременно всички присъстващи Ябълчани се бяха нагостили с по една, а
някои и с по две ябълки, та Принцът реши да покапризничи:
- А круша не може ли?
- Какво е круша? - объркано попита Предводителят.
- Ами... едно такова... расте по дърветата... и се яде - се помъчи да
обясни Принцът.
- Значи това е круша - каза Предводителят и изпрати мишката си за още
една ябълка. - Искаш ли? - и я подаде на Принца.
- Нененене, това е ябълка. Аз искам круша.
- Ооо, защо се притесняваш за такива подробности? Нали можеш да я
получиш съвсем лесно и удобно? Освен това, ако останеш при нас, скоро
няма да искаш нищо друго освен ябълки и вода, а вода има в Реката Ми.
- Нененене, благодаря - започна да пристъпва назад Принцът - Май вече е
време да си тръгвам. Хайде, ще се видим друг път.
- Недей! Спри! Не можеш да си тръгнеш просто така! - каза Предводителя
и направи някакъв знак.
Дърветата и храстите изчезнаха, а Ябълчаните залегнаха на земята и
покриха главите си с ръце. На небето се появи огромен надпис:
СЕГА ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПУСНЕТЕ ПЛАНЕТАТА
Малкият принц излетя, мислейки си, че ябълките не изглеждаха всъщност
толкова лоши, колкото... някак си... *плоски*.

Следващата планета малко приличаше и малко не приличаше на Щастливата
планета на Ябълчаните. Тя не беше разноцветна, а чисто синя, за сметка
на това не беше просто нагризана, а отрязана наполовина като с нож.
Малкият принц кацна в полукълбото и веднага към него се втурна полугол
човек с налудничав поглед и се нахвърли с въпроси:
- Ти нали не си от ония от PlaNT?
- Не, кои са те?
- И никога не си чувал за тях?
- Не, кои са те?
- Ох, дано наистина са измрели. Дано са измрели. Трябва да са измрели.
Всички приятели ми казват, че са измрели. А ти кой си?
- Аз съм Малкият принц - каза принцът и се поогледа. Докъдето стигаше
погледът, земята беше твърда и синя, само тук-таме имаше по някоя
картонена планина или дърво, подпряни отзад с пръчка.
- Защо планетата ти е половинка? - попита той.
- Ами това е планета, управлявана с PT/2 Hyperjump - гордо заяви налудничавият.
- И какво е PT/2 каквобешетам? - заинтересува се принцът.
- Kак? Нима не си чувал? PT/2 е най-най-най-истинската и
най-най-най-стабилната планетна система, с истинска многопланинност,
многоречност и многоураганност, многоокеанност, мно... - и налудничавият
се строполи на земята, бълнувайки нечленоразделно за "най" и
"много-товаилионова".
Когато се свести, Малкият принц го попита:
- А защо тогава нямаш нито една планина и нито една река?
- А това какво е?
Малкият принц отиде до най-близката картонена планина и я ритна. Тя се
сгромоляса.
- Е, да, тези ги получих с планетата. Други още никой май не прави. Но
ще започнат да ги правят и ще видят тогава ония от PlaNT!!! - заплаши с
юмрук небето налудничавият. - Само моята планета има вградена връзка с
INTERplaNET!
- О, това е наистина интересно - каза Принцът. - А може ли да се обадя
вкъщи да питам как е розата?
- Ъъъ, всъщност не... още не съм си прокарал телефон.
В този момент страхотно земетресение разтърси синята планета. Всички
картонени планини и дървета изчезнаха, а най-странното е, че изчезна и
налудничавият. Настана гробна тишина. Малкият принц почака малко и тъкмо
беше решил да си тръгва, когато се чу гръмовно щракване, след това в
недрата на планетата сякаш нещо огромно се завъртя и тихичко засвистя.
Запримигваха разни звезди, метеорити прехвърчаха през небето, някакъв
глас тихичко мърмореше числа и след десетина минути започнаха да се
появяват картонените неща. Накрая от въздуха се материализира
налудничавият и обясни:
- Е, първо трябва да се понастроят някои неща, после става много
стабилна. Аз явно още имам какво да оправям. Ще ме извиниш, нали?
Той отвори един капак в синята земя и се хвърли да човърка нещо с
огромна отверка.
Малкият принц реши, че няма нужда да се сбогува, и излетя.

Последната планета от системата всъщност беше доста голяма група от
планети. В средата се мъдреше един газов гигант, в чиито вид имаше нещо
гръцко, около него обикаляха две планети - едната приличаше на Земята,
хранена със стероиди, а другата, по-малка, имаше доста силициев (или
силиконов - зачуди се принцът) вид. Последната, най-далечна, сякаш
току-що присъдединила се планета от системата беше синя, съвсем като
планетата-половинка, но върху нея имаше надраскан знак, който приличаше на
емблемата на Макдоналдс, и тя фучеше наоколо, сякаш искаше да впечатли
всички с бързината си.
Малкият принц реши да се насочи към земноподобната планета. Още когато
навлизаше в атмосферата, го посрещна едно триумфално ТА-ДАА!!! На
повърхността го имаше само един посрещач, който каза:
- Добре дошли на Planetium, първата планета от системата PlaNT. Аз ще
бъда вашият гид. Следвайте ме.
Малкият принц не успя да възрази, че не се нуждае от никакъв гид, защото
беше буквално повлечен към близкия град.
Градът никак не приличаше на град, защото се състоеше само от офиси. Във
всеки офис имаше по четири джуджета, които трескаво правеха гъбки,
фиданки, хълмчета и водопади, плажове, палми и голи туземки, а и на
четирите стени на офиса беше закачен един и същи портрет на някакъв млад
тип с очила, пуловер и самонадеяна усмивка.
- Кой е този? - попита Малкият принц.
- Ще те отведем при него - отвърна гидът - и ще разбереш.
В центъра на града имаше огромен парк, в него - огромна вила, зад нея -
огромен басейн. Посред басейна плуваше надуваемо бюро, а на него седеше
типът от портретите и бясно попълваше чекове - на всеки чек пишеше една
единица, подписваше се със замах, късаше го и го хвърляше на
счетоводителите, които, маскирани като акули, бяха навсякъде в басейна.
- Здравей - покашля се Малкият принц.
- О, здравей - отвърна типът.
- Кой си ти? - попита Малкият принц.
Видимо заинтригуван, очилатият тип скочи иззад бюрото, загуби
равновесие, цопна във водата, доплува до брега, излезе до Малкия принц и
го заоглежда от всички страни.
- Ама ти наистина ли не ме познаваш? - попита.
- Не - отвърна Малкият принц.
- Тук ще се търкалят глави на рекламни агенти! - изкрещя очилатият към
околните дървета. Короните им се разклатиха и от всяко дърво паднаха
две-три отрязани глави и се затъркаляха панически по-надалеч от
басейна.
- Аз съм Гил Бейтс, най-преуспяващия планетолог, който някога се е
раждал, и бях казал на тия некадърници да няма човек в Галактиката,
който да не ме познава по-добре от чичо си! А ти кой си?
- Аз съм Малкият принц - каза Малкият принц и си помисли, че ако смята
да продължава със странстванията си, няма да е зле да си приготви
табелки със стандартните реплики.
Към двамата се дотича оплешивяващ човек на средна възраст с вид на
специалист по маркетинг и каза:
- Гил, открихме малка групичка планетолози в астероидния пояс, които
отказват да прекратят работата по прехвърлянето на техния модел водопад
за PT/2. Какво да правим?
- Както обикновено - обстрелвайте ги със златни кюлчета, докато се
предадат. Ако не помогне, говорете с жените им.
- Ти си гений, Гил! Такова мъдро бизнес-решение светът не познава -
извика специалистът по маркетинг и заприпка обратно към вилата.
Малкият принц се сети какво му се струваше чудно в чековете и попита:
- Ъъъъ, господин Бейтс, защо всички чекове, които подписвахте, бяха за
един долар?
Гил Бейтс се усмихна самонадеяно и заприлича на портрета си.
- Аз просто винаги оставям бизнес-партньорите си да попълват нулите,
момчето ми. Ако правиш така, бизнесът ти никога няма да пропадне!
- А, ъъъъ, господин Бейтс, защо сте толкова богат?
- Ами, момчето ми, много просто. Аз правя най-хубавите птички във
Вселената. Обаче моите птички живеят само в моите дървета, които пък
растат само на моята пръст, разстлана само на моито планети. И хората
всъщност ми дават чекове с една двойка и ме оставят аз да попълня
нулите. Ъъъъ, момчето ми, искаш ли една птичка?
Малкият принц панически се втурна да бяга, но тревата се надигна и
оплете глезените му, лалетата с протегнаха и опънаха ръката му, мравките
го ужилиха и той стисна пръсти, откривайки в тях писалка, и преди да
разбере какво става, вече беше подписал договор за закупуване на птичка.

Когато се върна на планетата си, там го чакаха стотина кашона с надписи
"Чупливо" и "Това да бъде отгоре". На първият кашон пишеше
"PlaNT 1/132: изкопай дупка, пусни това семе в земята и кажи SETUP".
Малкият принц се поколеба малко и направи това, което му казваше кашона.
След няколко дни тераформирането беше завършило и планетата изглеждаше
*почти* като едно време, само че всяка сутрин при изгрев под слънцето се
появяваше надпис Microsphere Corporation.
Освен това се въртеше три пъти по-бавно от преди.