сряда, февруари 22, 2006

Ето ви сняг!

8 декември.
Най-после започна да вали сняг! С жена ми си сипахме уиски и с часове гледахме през прозореца малките падащи снежинки. Обичам снега!

9 декември.
Събудихме се сред красив бял килим, покриващ всичко наоколо. Преместването ни тук, в Колорадо, бе най-добрата идея, която ми е хрумвала. За пръв път от години насам ринах сняг с лопата и се почувствах като младо момче. Изчистих нашата пътека и околните тротоари. Следобед мина булдозерът и затрупа отново изчистеното. Пак ринах. Какъв прекрасен живот!

12 декември. Слънцето стопи чудесния ни сняг. Съседът Боб обаче казва, че при всички случаи ще имаме "бяла Коледа" и че до края на зимата ще падне толкова сняг, че ще го намразим. Не му вярвам.

14 декември.Сняг, прекрасен сняг - цели 8 инча! Температурата падна под -20, но от студа всичко е искрящо. Стоплих се, като изринах пътеките. Следобед обаче булдозерът отново дойде и затрупа всичко. Не мислех, че ще трябва да рина толкова много, но пък скоро ще вляза във форма.

15 декември.За довечера прогнозират още 20 инча. Продадох колата и си взех джип 4х4. Изключихме фризера. Жена ми иска да взема печка на дърва, в случай че токът спре. Ама това е тъпо - все пак не сме в Аляска!

16 декември.Паднах на поледицата, докато сипвах сол по пътеките. Задникът ме боли зверски, а жена ми се хили като истеричка.

17 декември.Още е доста под нулата. Токът спря за 5 часа. Май трябваше да купя печка на дърва, но няма да го призная. Мразя, когато е права!

20 декември.Имаме ток, но навън паднаха още 14 инча от проклетата бяла помия. Цял ден ринах, защото шибаният булдозер идва два пъти. Не ми се чисти, но Боб казва, че иначе кметството ще ме глоби.

22 декември.Боб беше прав за "бялата Коледа", защото натрупа още 13 инча и няма изгледи да се стопи до август. Цели 45 минути се обличах, за да отида да рина, но точно на входа ми се приходи в тоалетната, и докато пак се събличах и обличах, останах без сили. Боб има снегорин на камиона си, но му трябва и не ще да ми го продаде, а в града са свършили. Следваща доставка - през март!

24 декември.6 инча твърд сняг. Счупих една лопата. Само да го гепя това копеле с булдозера, ще му строша главата. Мисля, че ме чака да се прибера след чистенето и веднага се появява и зарива всичко. Жена ми искаше да пеем "Мери Кристмас" и да отваряме подаръците, но бях много зает да дебна проклетото копеле.

25 декември.Честита Коледа, и нови 20 инча! Мисълта, че трябва да рина, ме подлудява. Господи, мразя снега! Дойде и шофьорът на булдозера да иска коледен подарък с цялото си нахалство! Праснах го с лопатата по главата. Жена ми казва, че имам лошо поведение. Аз пък си мисля, че е идиотка.

27 декември.Белите лайна продължават да се сипят !!! Защо ли се преместихме тук? Това бе НЕЙНА идея! Температурите паднаха под -30 градуса и канализацията замръзна.

28 декември.Стопли се до -20!

29 декември.Още 10 инча. Боб казва да си изчистя снега от покрива, за да не се срути. Ама тоя луд ли е? Не ми стига пътеката, сега и покривът!

30 декември.Покривът пропадна. Шофьорът на булдозера ме съди за 300 хиляди долара. Жена ми замина при майка си. Очакват се нови 9 инча.

1 януари.Подпалих останките от къщата. Край на чистенето!

8 януари.Толкова ми е добре с тези хапчета, дето ми дават. Posted by Picasa

Няма коментари: