Няма смисъл да ви обяснявам колко голям Рибар съм. Големите Рибари сме известни с достойнството си, а достойнството изключва хвалбата. Три пъти съм минавал детектор на лъжата с този разказ покрай другите разкази, и трите пъти аз преминах, но детектора не можа! Мноу се развалят тези американски машинки, паднаха ми в очите.
Беше сезон, в който на язовира над Кричим (два са, но все колеги сме се насъбрали, та подробностите се знаят) шаранът беше пощръклял за зеленко. На к'во ли не съм ловил шаран, но обичам да експериментирам. Късна зима - ранна пролет, нощ! Марулите са скъпи, щото са оранжерийни, но аз не се цънцаросвам щом всички доводи са в полза на марулята.
Някакъв резен от Луна скъпернически осветява равното огледало на водната повърхност, почти мрак е. Нещо не взима шарана, не искам да минавам на царевица, щото интуицията постоянно ми нашепва в лявото ухо -маруля, маруля, маруля.
Грамадни толстолоби изпляскват в ноща, сякаш са Лох-Неското чудовище. Избрах най-крехкото - сърцето на марулята и го закачих хубаво за тройката. Хвърлих и зачаках......... Изведнъж!!! Дръпна толкова рязко, че изпуснах спининга. Скочих във водата с рефлекса на заспал крокодил и го гепих миг преди Силата да го въвлече в дълбокото. Аз дърпам! - ТО дърпа! Аз дърпам! - ТО дърпа! Бавно-бавно се изкачих на брега и леко придърпвам кордата. Звярът неистово се съпротивляваше, по едно време леко се поумори и аз усилих въртенето на макарата, взирайки се безпомощно в тъмата. Изведнъж му видях опашната перка как пори водата. Не бях близвал нищо и затова си разтърках очите, перката пак ми се виждаше сдвоена! Сякаш бях хванал два големи шарана или толстолоба, които опрени един за друг като катамарани пореха водата със скороста, с която навивах макарата. Хем се учудих, хем се зарадвах! Знам си, че съм майстор, но и късмета явно го знае. Вече си мислих да навлизам в плиткото с щанга в ръка, когато двата плавника ми се привидяха, че белеят, а и доста стърчаха образувайки фарватер зад себе си, видим достатъчно добре на бледата Луна (дирята, която корабите оставят в океана, мисля, така се именува). С лявата ръка награбих щангата за смяна на гумата на москвича и тъкмо се канех да влизам. КОГАТОООО!!!!
Нещото!, озовало се на плиткото, сякаш се затича напред, въпреки че толкова бързо не навивах кордата. Изплашен и ужасен, с маруля и корда между зъбите от водата точно срещу мен скочи видимо доста едър бял заек. Няма как да ме е видял в тъмното и скока му напред и нагоре, далеч от ужаса, който бе преживял, съвпадна с главата ми. Аз също бях ужасен, защото тогава, в този кратък миг, не знаех, че това е заек. Просто нещо мигновенно и бяло скочи към главата ми сякаш да я отнесе както корабно гюле камбанария. Ударът беше плътен и мокър, в последният миг преди сблъсъка видях лудоста в очите му. Лудост на преследван каторжник, решен никога да не се остави на преследвачите. Добре, че не беше диво прасе, и не му стърчаха глиги. Паднах от удара и си ударих главата в капака на багажника на москвича, който стоеше отворен още от времето, когато бях вадил такъмите. Траекторията на заекът също бе натам, но няколко мига преди моята глава. Всъщност заекът падна в отвореният багажник, а главата ми с трясък затвори капака. Мноо силно си ударих главата, джонгата растеше като купол на балистична ракета, който предстартово се надига изпод блиндажа. Строполих се седнал облегнат на москвича. Главата ме заболя още преди да опитам да прекарам първа мисъл. Чорапите ми бяха мокри и само на ръка разстояние. Свалих и двата само с едно движение и светкавично се опитах да отнема от огъня на току-що родената за живот джонга.
Мозъкът ми щракаше в предположения - какво ми се случи? Добре че съм умен! Не трябваше да хвърлям толкова силно! Явно съм прехвърлил от другата страна на язовира, и пасящ тревата заяк е оценил свежеста на парчето маруля. Така ще да е! Иначе не бих повярвал, че зайците си правят нощно къпане, но все едно - главата ме болеше като счупен крак, и ядосано се метнах на москвича по нанадолнището за Кричим. Заекът дращеше в багажника, и ако не му бе пълна устата с маруля навярно би псувал като последният каруцаррррррррр....
Източник : http://www.all.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар