Любовен спор

Със тебе ужким за любов говорим.
а вече цяла вечност спорим.
Ти малко моралистка ми изглеждаш.
Пороците ми търсиш, в тях се вглеждаш.
Аз мисля, че не ме разбираш -
без секса любовта умира.
Да. Вярно е.
За любовта говоря,
но се налага с теб да споря.
Ти май буквално ме разбра.
Говорех за любовната игра.
Когато споменах борбата,
си мислех за любов в кревата.
А ти ме взе за Трите хикса
(на тебе май това ти липсва).

Сега разбирам, че за теб е проза
жена в леглото си да сложа,
да и нашепвам думи нежни,
да я топя в любов безбрежна,
да и целувам аз очите,
да се потопя в косите,
да я галя,
да милувам,
устните и да целувам,
с мойте устни да я нарисувам.

Ех, какво ли знаеш ти...
Щом в сърце любов гори
и искри край нас щом има,
прозата добива рима,
в песен мигом се превръща,
с топла нежност ни обгръща.

Щом препълна е душата,
и тепиха и кревата
стават ангелско гнездо -
сливаме се във едно.

И на теб ти пожелавам
случка някаква такава.

Автор: Облак - mailto:verses@abv.bg?subject=ot
Още стихове : http://oblak.bg10.com/