IT - Blog                          

Дрямах начи и въртях са,
цъках със изик,
плюх са дан съ уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш’ въря?
МОмцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръкъ;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт’ ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
тъз буйна красутъ.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )

Защо трябва да наказваш тези, които са свалили един от филм в домовете си, а не наказваш тези, които продават тези филми на "Славейков?", попита той.
Вътрешният министър Румен Петков се оправда вчера, че проверките, свързани с нарушения на интелектуалната собственост, били ежедневна работа и нещо, което не може да се определи като акция. След като идеята му не срещна подкрепа от никого, министърът се съобщи вчера, че за момента не било нужно да се проверяват частни домове, но трябва да се проверят институциите.

"Аз съм разпоредил проверка в МВР още в петък, воден от съзнанието, че трябва първо да сме наясно със себе си и, за съжаление, като че ли държавните институции и служители не са съвсем безпристрастни към този тип нарушения. Специално в МВР ще бъда безкомпромисен". Зам.-директорът на Столичното следствие Светослав Василев също призна пред bTV, че няма акция срещу масовите потребители на торентсайтове, които свалят през Интернет музика, филми и файлове. Според него става дума за разследване срещу няколко души, които са разпространили в интернет огромно количество незаконен софтуер и файлове.


Източник : Монитор

В други, по-нормални от България, страни, полицията не се занимава със защита на правата на частни фирми. В тези страни фирмите си търсят защита на авторските права по реда на гражданския процес. Ако те направят това в България, обаче, техните представители ще
дължат съдебна такса в размер на 4 % от исканата от тях сума. В цитирания случай с тримата заловени "торентори", полицията съобщи за загуби в размер на десет милиона долара. Това означава, че фирмите-носители на авторските права ще трябва да платят поне $ 400,000
под формата на съдебни такси. Вместо да правят това, местните представители на големите щатски компании предпочитат да насъскат полицията, която да им свърши работата по реда на НПК, а самите фирми се конституират в съда като граждански ищци и не плащат никакви
такси. Тези пари ги плащаме всички ние - гражданите на Република България - веднъж на полицията, за да си върши работата.
Втори път - на съда, където тези дела се водят.
Трети път - под формата на обезщетение, тъй като действията на полицията могат да доведат до дела за нанесени щети и вреди на гражданите.

"Интернет общество - България" не подкрепя и не насърчава по никакъв начин извършването на престъпления в Интернет. Но ние не можем да приемем за нормално използването на полицията за защита на интересите на частни компании. Тази защитата трябва да бъде дело на самите фирми-носителки на авторските права, като заведат частни дела за тяхното нарушаване."

Освен това Интернет Общество България повдига въпроса защо проверките на НСБОП се провеждат със съдействието на една частна фирма - Арсис Консултинг. "Неясно е в какво качество една частна фирма е получила правото да влиза в домовете на гражданите на републиката, но това вероятно ще стане известно след проверка на Главния прокурор на републиката" - се казва още в публикацията на portal.bg относно становището.


Източник : http://www.computerworld.bg/

3) Фаза Създател - правят се страховити програмни приложения от типа hello, world!, сайт на кварталното кафе, на яката мацка от съседния вход/блок/клас, програма за предвиждане числата от тотото или смятане на калориите в храната.
4) Фаза Ученик - четат се книги (препоръчани от познат гуру), навлиза се в дебрите на циклите, рекурсиите и другите магии. Екзотичните понятия протокол, структура, алгоритъм и прочее губят магическия си ореол и придобиват научно звучене. Усещането че зад една добра програма стои повече къртовски труд и многочасово еднообразно цъкане измества представата за магическата пръчка и йога уменията.
5) Фаза Калфа - писането за пари започва да се намърдва бързо в територията "кеф". Лека-полека ореола на тоя/оня език/платформа/протокол като панацея и философски камък избледнява. Все още обаче писането е удоволствие, така че човек поема стоически гадни и досадни задачи за малко пари, утешавайки се с идеята че му плащат да си прави кефа
6) Фаза Девелопер - човека вече пише за пари. Писането за кеф е като хоби, и то в екзотични и трудно реализируеми области и проекти. Почва активна употреба на леки стимуланти - кафе/чай/бира. С изумление се установява че колежките имат други достойнства, освен да дават пари назаем и да изкрънкват социални придобивки от шефа
7) Фаза Про - трудно описуема. Всевъзможни екцентрични мании, привички и навици отдалечават девелопера от нормална човешка персона. Парите и жените са заели достойно място - първо и единствено. Начините за придобиването им се характеризират с непреклонност, неподбиране на средствата и отчайваща липса на скрупули. Цинизмът образува метастази и става изтънчен и неподатлив на терапия. Детското в девелопера заема нови върхове - игричките, ината и причудливите навици рязко контрастират с алчността, самолюбието и мизантропията. Още една човешка личност е безвъзвратно загубена за обществото...

Абсолютно точно така стоят нещата и около закона за авторско право. И по-специално – около печащата се в момента заповед за масирани проверки за нелицензиран софтуер.



Мотивите на тази заповед – както винаги – са неизвестни, скрити зад димната завеса на мита за копирайта, който, впрочем, вече не заблуждава никого. Да се съзре в цялата работа пръста на Бил Гейтс е най-лесно и най- безсмислено, независимо дали това ще е средният пръст или някой друг, максимално близък до средния. Много е лесно да се каже, че ето, от "Microsoft" са купили цялото правителство и сега чакат да им поднесат милионите на тепсия. Работата обаче е там, че от цялата тази акция най- много ще спечели далеч не "Microsoft". Лъвският пай от изгодите – както някои вече се досещат – ще се падне на сенчестата чиновническа икономика.

Наистина, у нас всяка кампания за спазването на този или онзи закон води главно до огромни подкупи, вземани от проверяващите органи. В случая на авторското право ще трябва да се създаде цяла йерархична структура – в центъра и по окръзите – от проверяващи чиновници. Но публична тайна е, че взятконосните чиновнически постове не просто се заемат или се назначават, а се откупуват (най-яркият пример тук са митничарите). Цената на поста зависи от количеството подкупи, което може да се събере. В случая на органите, проверяващи компютърния софтуер, цената на поста според мен би била десетина хиляди долара; по-горният началник (напр. окръжен) също ще трябва да откупи поста си – да речем, срещу сто хиляди долара – от върховния шеф на органа; колко обаче ще плати за своя пост върховният шеф на онези, от които на свой ред зависи назначението му, не мога да кажа. Както не мога да кажа дали пирамидата от откупувани постове стига до политическо ниво (т.е. до правителството) или не; най-вероятно стига, но тъй като това са процеси ненаблюдаеми по дефиниция, те не могат да бъдат пряко уличени.



Как обаче изглежда всичко това от позицията не на проверяващите, а на проверяваните?

Едва ли някой е склонен да предполага, че ще се стигне до тотални проверки на компютрите по домовете – най-малко защото проверяващите нямат право да извършват обиски. Единственият начин да бъде проверен домашен компютър е да се издаде заповед за обиск с някакви други мотиви (напр. укриване на наркотици), и като не намерят наркотици, да друснат глоба на човека за Windows-а на харддиска му; един вид, като са го изтървали по единия закон, да отчетат дейност по другия. Но това едва ли може да се превърне в масова практика – още повече за обиска трябват и полицаи.

Далеч по-засегнати ще са офисите и фирмите; те няма как да избягнат проверките. Големите компании, притежаващи множество офиси, вероятно ще лицензират всичките си програми с общи корпоративни лицензи, които за техните възможности не са скъпи. Малките офиси, еднолични търговци, адвокатски кантори и пр. ще трябва или да укрият компютрите си по складове и частни домове, или да си сложат харддисковете в чекмеджета и да ги вадят при сигнал за проверка, или пък да минат на Linux, който е с GNU лиценз и е безплатен – или, ако все пак ги хванат, да бутат взятки на чиновниците. Най-тежко ще е на компютърните фирми, независимо дали софтуерни къщи, или дистрибутори, или текстообработчици, или мрежи за игра на DOOM, или все едно какво – те няма да избегнат нито лицензите (ако не минат напълно на GNU софтуер), нито гладните за подкупи погледи на проверяващите. Интернет- сървърите, провайдерите и т.н. сигурно ще минат почти изцяло на Linux - голяма част от тях и сега работят под UNIX версии, – така че едва ли ще бъдат рекетируеми от тази гледна точка.

Ако наистина трябва да съжаляваме някого в тази ситуация, това са научните институти, университетите и училищата. Те нито имат пари да си купят лиценз, нито пък ще плащат рекет на чиновниците, – и вероятно, ако се стигне до проверки в тях, ще бъдат жестоко глобявани. Но те са държавни – и в крайна сметка се получава, че държавата плаща глоби сама на себе си! На същото положение са компютрите в огромен брой държавни предприятия, учреждения, канцеларии и служби... При това процент от глобите остават за чиновниците, друг процент заминава зад океана, – тоест, държавата се самоизточва финансово. И единствената причина за предприемане на такова безумие би бил трети процент, преминаващ в джобовете на ПОЛИТИЧЕСКИТЕ инициатори на безумието – независимо дали под формата на сенчести доходи от продадени чиновнически постове, или като подкупи от "Microsoft" и свързани с нея дилъри и дистрибутори. И именно този трети процент, който е по определение ненаблюдаем, но който току-що изчислихме теоретически, – именно този процент, а не законът или справедливостта, ще бъде истинският двигател на кампанията.



Може би най-точно название на цялото това мероприятие дава един израз от "Невчесаните мисли" на Станислав Йежи Лец: ХАЙКА ЗА ГЪБИ.

Как изглежда хайката? "Гъбарите", тоест чиновниците, първо вземат каталога "Who is who" на компютърния бизнес и обират всички фирми от него, които не могат да укрият нелицензирания си софтуер. После почват да издирват сродни и издояеми фирми по обяви и реклами – текстообработка, игри в мрежа, визитки/бланки и тъй нататък. После почват офисите на банки, фондове, големи компании, случайно избрани (или нарочно – подсказано от изрекетираната вече конкуренция) по-малки фирми. От време на време, за да глобят все някого, а не само да измъкват подкупи, чиновниците ще навестяват и държавните предприятия и институти... До частните домове акцията, както вече казахме, едва ли ще стигне.

Финансовите резултати сигурно биха били доста показателни. От една страна, от "Microsoft" сигурно ще спечелят най-много няколко милиона долара (под 10), изваждайки търговската отстъпка, подкупите на законодатели и рекламата, – което за тях е почти нищо. От друга страна, сенчестата чиновна икономика ще спечели няколко десетки милиона долара (под 90), както от изловени в издънка фирми, така и от дистрибутори на софтуер – което за нея (а и за нас) е твърде много. Съотношението, за което споменахме в началото – 10 % официален ефект и 90 % страничен – се запазва, сякаш е природна константа, като константата на Планк.



И все пак има още един ефект, този път безкрайно положителен, за който творците на заповедта изобщо не са мислили и който на пръв поглед е изобщо незабележим. Това е, че огромна част от хората и фирмите ще преминат на Linux и на GNU-лицензирани приложения към него.

Досега България беше сякаш територия само на DOS и Windows; софтуерът за UNIX, за Mac-овете и други по-редки платформи у нас се намира твърде трудно. При абсолютната практическа безплатност изобщо на целия софтуер у нас това е, общо взето, нормално. Но Windows е потребителски ориентирана система; нейният графично-визуален интерфейс е очевиден за употреба и не изисква особени умствени усилия и особен начин на мислене – докато в UNIX нещата са далеч от тази очевидност, там човек трябва да мисли по-особено, трябва да добие определени познания. Там потребителят има допълнителен стимул за саморазвитие и без да е професионален програмист – още повече заедно с Linux се разпространява и целият му изходен код, който може да бъде променен и прекомпилиран... С други думи, Windows е склонен да превръща хората в юзъри, а Linux – в програмисти, и което е още по-хубаво, в ХАКЕРИ. И след като законът и рекетиращите чиновници накарат хората да минат под Linux, постепенно ще се променят и съотношенията юзъри/ програмисти/хакери в цялото ни компютърно общество. Юзърското съсловие, наплодило се и у нас покрай Windows, ще се посвие за сметка на много по- умеещата и интелигентна хакерска общност.

И нищо чудно отново, както и през 1988-92 година, България да се превърне в световен износител No.1 на вируси, троянски коне, червеи и изобщо цялата програмна микрофауна, от която на западняците се изправят косите и която нас, българите, ни изпълва със скрит възторг и национална гордост.



София, 16 март 1999
Източник

Така точно на третия ден, след като НСБОП съобщи резултатите от поредната си антипиратска спецакция - този път в домовете на четирима от най-активните ъплоудъри на файлове, торентите отвърнаха на удара. Ако информацията се потвърди, тя ще означава, че служители на финансовото министерство са участвали в разпространяване в интернет на приблизително на 30 хиляди филма от най-популярния divx формат. Обемът от 411 терабайта се равнява още на 100 хиляди DVD-та или на 68 хил. песни.

Началото на специализираните полицейски проверки на НСБОП е на 28 април. На същата дата външнотърговското министерство на САЩ публикува годишния си доклад за защита на интелектуалната собственост, в който България остава под наблюдение и се отправят специални критики за "растящия проблем с интернет пиратството".

Повод за последната акция става сигнал на Нова телевизия, че 15-годишно момче разпространява терористична литература. Става дума за публикуваната в САЩ "Настолна книга на наемния убиец", по която вече има извършени убийства. На компютъра на малолетния пират, известен с псевдонима Кевин, намират 4.5 терабайта информация. Освен Кевин служителите на НСБОП задържат в "работен режим" и трима от най-активните ъплоудъри (качват незаконни музика, филми и интенет). Един от тях носи титлата "Модератор", която според запознати не се дава от администратора заради големите обеми качена на торент тракера информация, а за ролята му на човек, който следи за спазване на правилата. По данни на НСБОП коефициентът му показва, че е качил 70 пъти повече информация, отколкото е изтеглил от интернет.

Общото между четиримата, научи, е, че са клиенти на един и същ торент сайт и са сред общо 17 хиляди лица, засечени досега от НСБОП, които са качвали и сваляли незаконно филми, музика и софтуер от същото място. "Наблюдаваме потребителите с най-голям трафик и ги откриваме по IP адреса им ", каза Светослав Василев, зам.-директор на столичното следствие. По думите му оттук нататък ще има постоянни проверки. Полицията обаче успява да провери само един-двама пирати на ден. Причина за това е 5-часовият срок, необходим според новия Наказателно-процесуален кодекс да се получи разрешение за обиск.

Акциите срещу домашни потребители повдигат въпроса излязоха ли фрий сървърите от фокуса на антипиратите? "Големите доставчици на съдържание не са извън вниманието на полицията. Ако разпространяват пиратски продукти, без да плащат авторски права, ще бъдат подсъдими по закон", обясни още Василев.

Според Велизар Соколов, представител на Сдружението на издателите на бизнес софтуер, е трудно да се търси съучастие на доставчиците на съдържание, защото незаконното съдържание се намира върху торентите и няма копия върху фрий сървърите. "В случая не услугата, а съдържанието нарушава правата", поясни Соколов и допълни, че четиримата задържани са качили общо 30-ина терабайта информация, каквато администраторите трудно могат да следят. Косвено уличаване обаче е възможно заради раздаваните от администраторите титли от рода на "Модератора" и "VIP клиент", които се получават за определени заслуги.

Срещу четиримата задържани от НСБОП е повдигнато обвинение по чл.172а от НК. "Наказанията в досегашния НК са затвор от една до пет години и глоба до 3 хил. лв., но в новия кодекс този срок ще бъде вече 8 години, а размерът на глобата различен за всеки отделен случай", уточни Соколов.

Акцията на НСБОП бе приветствана официално от Българската асоциация на музикалните продуценти, чиято декларация придаде особен смисъл на "безпрецедентните" действия на антимафиотите. "Надяваме се, че тези мерки са добро послание към Европейската комисия, която в предишните си мониторингови доклади посочи защитата на интелектуалната собственост в България като един от най-големите проблеми пред членството на страната ни в ЕС", се казва в текста, разпространен в петък. "Анонимността в интернет е мит и когато се извършва незаконна дейност в интернет, никой не е недосегаем, дори и пред домашния си компютър", предупреждават от БАМП.